Н е е нужна инженерна диплома, за да шофирате автомобил, но понякога изглежда, че такава е необходима, за да купите моторно масло за него. Или пък трябва да владеете език, който все още не разбирате. Защото моторното масло не е само един вид. Съществуват десетки разновидности, създадени за различни типове двигатели и цели на употреба. Общото между тях е буквата „W“ в обозначението, разположена в компанията на цифри.
Какво означава тя?
Буквата „W“ идва от английската дума „winter“ (зима) и в съчетание с цифрите, които я предхождат, показва как се държи маслото при студено време. Експертите наричат това „зимен клас вискозитет“, тъй като той описва способността на маслото да тече (дали е по-гъсто или по-рядко) през системата при ниски температури.
Масло с по-ниско число преди „W“ (например 0 или 5) ще тече по-лесно при студ, отколкото масло с по-висока цифра (например 10). Маслото, което тече по-добре, осигурява по-добра защита на двигателя през първите няколко секунди след студен старт – моментът, в който настъпва най-голямо износване. Ако живеете в район с тежки зимни условия, двигателят ви е подложен на това изпитание всеки ден, а понякога и по няколко пъти дневно. Съвременните двигатели обикновено изискват масла с по-ниски стойности преди „W“, за да бъдат защитени в момента на стартиране.
Цифрите не са просто произволно избрани от производителите на масла. Те следват строга система за класификация на вискозитета, установена от Обществото на автомобилните инженери (SAE). Така можете да сте сигурни, че масла от различни марки ще бъдат подходящи за вашия двигател, стига цифрите да съвпадат със спецификациите, определени от производителя на автомобила.
Защо върху опаковката на маслото има два комплекта цифри?
В зората на автомобилостроенето маслата са се класифицирали просто като „леки“, „средни“ или „тежки“. Дори след като през 1926 г. петролната индустрия приема системата на SAE, базирана на цифри, върху опаковките все още е бил изписван само един комплект цифри. И днес все още може да се закупи едносезонно масло с вискозитет SAE 30 или 40, макар че то е подходящо предимно за много стари автомобили и машини.
Концепцията за използване на един и същ вид масло обаче създаваше проблем – или по-точно, неудобство. Инженерите установяват, че рядкото масло, което предпазва от износване при стартиране на двигателя, не е толкова ефективно, когато той загрее. При нагряване маслото губи част от вискозитета си, т.е. става по-рядко. Ако стане прекалено рядко, то не може да осигури необходимия защитен слой между компонентите на двигателя, който да предотврати износването. Това налагаше шофьорите често да сменят гъстото „лятно“ масло с по-рядко „зимно“ при спадане на температурите, като дори това решение беше само компромис.
Това доведе до създаването на всесезонни (мултигрейд) масла през 50-те години на миналия век. Тези масла са достатъчно редки, за да осигурят защита при студено време, но съдържат полимери, които не позволяват на маслото да стане прекалено рядко при нагряване. Освен това те се обозначават с две групи числа: първото число (преди буквата „W“) показва характеристиките при студено време, а второто – поведението на маслото при висока температура.
Оттогава технологиите при маслата значително са се развили – появиха се синтетични и по-достъпни полусинтетични продукти, които са по-устойчиви на разграждане, осигуряват по-добра защита и позволяват по-големи интервали между смените. Въпреки това, системата за класификация остава същата: по-високото число продължава да означава по-гъсто масло.